Монополните дружества нямат право на достъп до домовите книги

 "В и К операторът има право служебно да открие, да промени или да закрие партида на потребител след предоставяне на данни от домовата книга или от управителя на етажната собственост...".
 

Това е цитат от Общите условия на един от ВиК-операторите в България. Въоръжени с това правомощие, което дружеството само си е вписало в правилата за работа, служителите му искат от домоуправителите във входовете достъп до домовата книга или поне пълните данни за "проблемните" си абонати, които са вписани в тях. И в много случаи ги получават. В резултат на това се закриват служебно партиди на покойници и се откриват на техните наследници, например.
 

Хубаво. Дори звучи справедливо. Само дето въпросът е дали е законно.  Защото всъщност домоуправителите нямат право да осигуряват достъп на ВиК дружествата /и на който и да било друг монополист/ нито до домовите книги, нито до данните в тях.

Арбитражите - наказание или спасение за съседите?

Не бързайте да изхвърляте призовките от арбитражните съдилища, както ви съветваха от телевизионните екрани - може горко да съжалявате за това. Защото по всичко изглежда, че арбитражите са на път да се сдобият с нова огромна група "клиенти": натиканите в панелните кутийки "етажни собственици". Същите тези хора, които преди бяха съдени заради неплатени сметки за ток, парно и вода, и които уж бяха "спасени" от арбитражите с промени в законодателството.

Само че се оказва, че не е съвсем така. Защото сега  тръгва нова "мода" - започват да ги пращат на арбитраж заради неплатените разходи за поддържането на входа, в който живеят (т.е. за разходите за чистачка, асансьор, осветление и прочие).

Как се прави? С решение на общите събрания на входовете и с договор, с който поддръжката на общите части се възлага на частна фирма. А в този договор се включва "арбитражна клауза".

Помощ, имам теч от съседа...

Течът от горния етаж - това е един от най-често срещаните случаи, в които отношенията между съседите могат да ескалират до крайност.

Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) въвежда множество задължения на живущите в етажна собственост. Съседите са длъжни:
- да не причиняват вреди другиму (чл. 6 ал.1 т.2 от ЗУЕС),
- да не извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици, ползватели и обитатели, по-голямо от обичайното (чл. 6 ал.1 т.4),
- да не нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата (чл. чл. 6 ал.1 т.5 от ЗУЕС),
- да обезщетят вредите, причинени на други обекти в сградата, когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект или част от него (чл. 6 ал.1 т.14),
- да поддържат общите части на сградата и своя самостоятелен обект в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (чл. 6 ал.1 т.17).

Задължението да не вредят на съседите си тежи както върху собствениците, така и върху техните наематели или близки, на които са предоставили за обитаване своите жилища. А ако се стигне дотам, че да увредят вашия имот - за това се дължи обезщетение.

Какво се прави, когато имотът, здравето и спокойствието ви пострадат по вина на съсед?
Разбира се, най-добрият вариант е да опитате да се разберете като хора - да определите някаква сума, която според вас ще репарира щетите, да му предложите да я заплати и той да го направи доброволно. Тези случаи, особено с народопсихология като българската, се броят на пръсти.

Възможността съседът да има застраховка за покриване на такава "гражданска отговорност" - за нанесени по негова вина вреди на трети лица, също не изглежда особено вероятна - интересът към този вид застраховки у нас е сравнително нисък.

Затова се пригответе за борба.

Дължат ли данък домоуправителите и касиерите за "заплатите си" от входа?

Приходните власти са категорични: да, дължат. Нещо повече: дължат заплащане и на осигуровки. Въпреки че става дума за мизерни възнаграждения, които варират между 40 и 100 лева на месец - в зависимост от това за колко голям вход става дума.

Само че домоуправителите, които декларират този доход и плащат данък върху него,се броят на пръсти. А това означава, че подлежат на санкция, предупреждават данъчните.  А ако вече са подали данъчна декларация и са "пропуснали" да споменат в нея за тези пари, току-виж отнесли и присъда.

Такива случаи, оказва се, вече има.

1000 лева глоба в полза на държавата - това е наказанието, което Русенският районен съд наложи на един домоуправител на вход, който просто "пропуснал" да декларира и да плати данък върху заплатата, получавана от етажната собственост. Решението на съда по НОХД 283/2017 е от 12 април 2017 година.