Спомням си времената, когато във всяко мазе имаше масичка и
табуретки. Те се вадеха при нужда. А такава винаги възникваше при претакането
на зелето – миризливата процедура ставаше чудесен повод за дълга раздумка със
съседите от околните изби, по време на която хем се избистряше международното
положение, хем се пробваха домашно произведените вино и ракия или туршийките на
съпругите.
Днес това вече не се случва. Няма да видите опънати софри
на площадката пред апартаментите за Нова година, отрупани с кулинарните
шедьоври на съседките. Нито ще се натъкнете на хоро по стълбите. Днес сме доволни дори само ако познаваме съседите си (поне
тези до нас или срещу нас). И ако сме в достатъчно добри отношения с тях, за да
си казваме „Добро утро” или „Добър ден”. А въпросът, който най-често възниква по празници е, как да
не се караме със съседите поне на Коледа или за Нова година
?...
?...
Затова ви предлагам следното: на първо място се въоръжете с
търпение и с разбирането, че е празник. А на празник стават веселби, идват
гости, слуша се музика (и това е повече от нормално) и да – има хора, за които
хвърлянето на пиратки през балкона е част от забавлението (колкото и да не го
разбирате това удоволствие). Почивните дни със сигурност ще са
посветени на подготовка, а това в много случаи ще е свързано с шум: дребни ремонти, тътрене на мебели, звук от прахосмукачка,
миксери, чукане на пържоли и прочие. Безспорно най-голяма врява ще вдигнат
децата, които се събират на гости у баба от цял свят – пригответе се
психически, че те ще подивеят, ще ритат топки, ще пускат влакчета, ще тичат и
да пищят с нужда и без нужда, а и без значение колко е часът. Приемете всичко
това за част от празника и не звънете на тел. 112 без наистина голяма, ама
много голяма необходимост.